Опитът от реализацията на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС в различните страни изведе на преден план и необходимостта от по-голяма обвързаност и взаимодействие между земеделската политика и другите политики на Общността (околна среда, енергетика, конкурентност, регионално развитие), с цел засилване на развитието на неземеделските дейности и постепенно намаляване на различията с градските райони. Това се осъществява чрез балансиране на развитието между трите основни икономически сектора:

Първичният сектор добива основно суровини или храни за пряка консумация от населението, като водещо е селското стопанство, но се отнасят и други отрасли и дейности: горско стопанство, лов и риболов и други суровини.

Вторичният сектор обхваща отрасли и дейности, преработващи суровините от първичния сектор, занаятчийски дейности в домакинствата и строителството.

Третичният сектор включва отраслите и дейностите, “произвеждащи” необходимите услуги за нормален живот на населението – транспорт, съобщения, търговия, туризъм, образование, наука, култура, спорт, здравеопазване, управление, жилищно стопанство, финанси, застраховки и др. 

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. обхваща развитието на трите сектора, което е предпоставка за балансирано развитие на агросектора и решаване на основните проблеми в селските райони.