ЧАСТ ПЪРВА. ДОКАЗВАНЕ
Тема първа. НОРМАТИВНА ОСНОВА НА ДОКАЗВАНЕТО
1. Доказването в административния процес
2. Доказването в гражданския процес
3. Доказването в наказателния процес
ВЪВЕДЕНИЕ
Контролното производство се извършва основно като административен процес, но е необходимо съответните органи да познават освен неговите разпоредби, свързани с доказването и разпоредбите на гражданския процес – доколкото има вероятност да се търси имуществена, дисциплинарна или деликтна отговорност, както и особеностите в процедурите по доказване в наказателния процес. Последният се налага в случаите, при които контролните и одитни специалисти установят данни за извършено престъпление. Трите основни процеса са конституционно предвидени и регламентите им се съдържат освен в основния закон – Конституцията на Република България (КРБ) и в Закона за съдебната власт (ЗСВл), Административно-процесуалния кодекс (АПК), Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и в специални закони и регламенти като Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), Международни одиторски стандарти (МОС) и др.
„Доказването във финансовия контрол и външния одит” е научна дисциплина, която позволява на бъдещият специалист по контрол и одит да се запознае с доказването, доказателствата и доказателствените средства, както и с правомощията на субектите във финансовия, данъчния, банковия и митническия надзор и контрол, държавната финансова инспекция, външният одит, извършван от органите на Сметната палата и от дипломираните експерт-счетоводители.
Въз основа на учебния курс студентите могат да научат основните дейности по откриване, събиране, обсъждане, проверка, представяне, съхранение и унищожаване на доказателствата. Разгледани са видовете доказателства в трите основни аспекта: гласови, писмени и веществени, както и реални, виртуални, положителни, отрицателни, главни, насрещни, обратни и др.
Обхванати са въпросите за доказателствените средства, за способите чрез които се установява истинността на фактите и обстоятелствата, установени при контролна и одитна дейност. Разгледани са категориите: хипотези; версии; писмени сведения; пояснения; обяснения; огледи; претърсване; изземване; обиск; фотография; аудио и видео записване; разпит; очна ставка; разпознаване; самопризнание; следствен експеримент; експертиза и др.
По обхват и съдържание дисциплината „Доказването във финансовия контрол и външния одит” надгражда специализирани знания и разчита на понятийност от областта на икономиката, управлението, правото и др. Осигурява се подготовка на бъдещите специалисти в областта на доказването в контрола, одита, инспекцията, надзора, мониторинга, диагностиката, ревизията и проверката. След завършване на курса по дисциплината, студентите могат да се реализират в НАП, Сметна палата, БНБ, Търговски банки, Агенция „Митници”, Агенция „Медицински одит”, МВР, ДАНС, ОЛАФ, ДЕА, НИКК, КФН, НОИ, НЗОК, специализирани агенции, комисии и др.
Настоящият учебник е предназначен за студентите от магистърска програма „Финансов контрол и външен одит”, поради което не обхваща материята за вътрешния одит. Някои от описаните категории са идентични или с малки разлики спрямо него, поради което учебникът може да бъде полезен и на лицата, реализиращи този процес. Поради общоприетото категоризиране на същността, видовете и формите на контрол е ползвано понятието „финансов контрол” в тесен обхват – с оглед дейността на длъжностните лица от Държавна финансова инспекция, както и в широк обхват, включвайки основните форми (предварителен, текущ и последващ) и конкретните форми на контрол – одит, ревизия, проверка, инспекция, експертна оценка и др.п.
Направен е опит да се обосноват от икономическа позиция правни категории, които се ползват в дейността на контролните специалисти. Резултатът от дейността им се вписва в документи, които са специфични за всеки вид и форма на контрол. В приключителните документи може да се съдържат констатации, удостоверяващи наличие на данни за последващи правни процедури. Когато данните, вписани от органи на финансов контрол или одит служат за досъдебно или съдебно производство, се реализира взаимовръзката между икономическата (в частност контролна) и правната сфера. Пресечната точка между икономически и правни дейности се явява информацията, която предоставят контролните органи на органите от съдебната и изпълнителна власт, за доказване на права и законни интереси, имуществени и неимуществени претенции, санкционираща или възстановителна отговорност от виновни лица и др.п. По този начин финалът на контролната дейност, се явява изходна база от данни, която се ползва за съдебно производство. Когато съвпада съдържанието на ползвания понятиен апарат от икономисти и юристи се намалява необходимостта от допълнителни уточнения, изясняване и нови процедури по разследване и установяване на данни по доказването. Това определя и необходимостта, органите на финансов контрол и външен одит да вписват констатации само тогава, когато те отговарят не само на вътрешната им убеденост и преценка за установеното, но и на правните регламенти, специфични за доказването в гражданския, наказателния и административния процес. Така се увеличава полезността от финансовия контрол и външния одит и се повишава степента на доверие в реализираната от тях дейност.